Книга за вътрешната сила на жената —
където и по света да се намира.
„Болката не е доказателство, че си изгубена.
Болката е езикът, с който душата ти
моли да я чуеш."
лавандулово поле · 2026
плащане при получаване
Не трябва да си правила бизнес. Не трябва да си живяла в чужбина. Достатъчно е да си жена, която носи повече, отколкото показва.
Работиш здраво, изглеждаш стабилно — а вътре нещо тихо се пропуква.
Тази книга знае това място.
Учила си се да заслужаваш любовта, вместо просто да я получаваш.
Не си сама в това.
Имаш всичко — и въпреки това нещо липсва, без да можеш да обясниш какво.
Точно за това пише тук.
Дълго си играла роля, чийто текст не си избирала сама.
В тези страници ще чуеш собствения си глас.
Знаеш какво е да бъдеш силна за всички — и да нямаш сила за себе си.
Те са минали нататък. И ти можеш.
Търсиш доказателство, че след дъното има път нагоре.
Тук има четири такива.
„Израснах в дом, където любовта се показваше чрез изисквания. Обичаха ме — в това никога не съм се съмнявала — но мярката за „добре" винаги стоеше една крачка напред.
Когато живееш за чужда летва, винаги си прекалено ниско."
„Едно „спри" в детството може да заглуши цял живот. Не беше просто реплика. Беше удар в нещо много крехко в мен.
Научих се, че има части от мен, които е по-безопасно да скрия."
„Паник атаките не дойдоха, за да ме унищожат. Дойдоха, за да ме спрат. Да ме върнат към себе си.
Понякога душата ти избира да се разпадне точно когато животът е най-спокоен — защото само в спокойствието може да започне истинското изцеление."
„Лавандулата расте на суха, твърда земя, не се плаши от вятъра и дъжда. Но само когато минеш през нея, пуска истинския си аромат.
Твоят аромат е рядък именно защото земята под теб е bila твърда."
„Не ти трябва революция. Нужно ти е само едно тихо, достъпно, човешко
„днес започвам."
Само това. И оттам нататък — едно малко движение, една малка истина, която да се върне в теб."
„Може би болката ти няма моето име, но има същата форма. Може би твоите рани не приличат на моите, но режат на същите места.
Не търси героиня, когато самата ти си такава. Не чакай разрешение. Не чакай моментът да стане „правилен"."
„Върхът не е място.
Върхът е онова тихо вътрешно „да",
което казваш на себе си,
когато спреш да се криеш
от собствения си глас."
— от книгата „Върхът е в нас"
Илюстрация: Вяра Кирилова
„Тази книга има характер, тя крие енергия,
за която тепърва ще се досетим."
— Петя Александрова
„Върхът е в нас" е книга за вътрешната сила на българката — където и по света да се намира. Създадена от дами от клуба Bulgarian Women in Business, тя събира лични истории за смелост, загуба, преодоляване и вяра.
Това не са разкази за лесен успех, а за пътя — с неговата цена и израстване. Всяка страница напомня, че върхът не е място, а състояние. Че коренът остава жив, дори когато растем в друга почва.